Взаимоотношенията в семейството влияят върху качеството на бъдещия семеен живот
Израстването на младежите в позитивна семейна среда се отразява на взаимоотношенията по-късно в живота, гласи ново проучване публикувано в журнала на Асоциацията по психологически науки на САЩ.
Докато повечето изследвания демонстрират дълготрайните последствия от агресията и развода сред поколенията, то благоприятният семеен климат не беше получил научно внимание. Психологът Робърт Акерман от Университета в Тексас, Далас и неговите колеги решили да изследват дали положителното междуличностно поведение в семействата дава дълготрайни асоциации в бъдещите връзки на човека.
Учените анализирали данните от лонгитудинални проучвания с участници в Проекта за изследване на младежта и семействата в Айова. Взаимоотношенията в семейството са оценени, когато младежите са били в 7ми клас. Разделени са на пет вида положителни връзки: отзивчивост на слушателя, себеотстояване, просоциално поведение, ефективна комуникация и топлина/подкрепа в отношенията.
Участниците, които имали и проявявали повече положителни взаимоотношения в семейството са създали и повече позитивни връзки в своите семейства 17 години по-късно. Любопитно е, че техните брачни половинки също проявяват добро отношение. Участниците, отраснали в благоприятна семейна среда, са по-малко враждебни към своите съпрузи, а съпрузите им проявяват по-малко враждебност към тях.
Добрата семейна среда в младежките години дава по-голямо удовлетворение във връзките и за двамата партньори.
Всъщност, откритията предполагат връзката между семейните отношения по време на израстването и качеството на брака по-късно в живота. Особено интересен е фактът, че тези влияния изглежда се прехвърлят и към брачните партньори на участниците.
„Може би най-поразителният резултат от този труд е, че качеството на семейния климат на единия брачен партньор по време на младежките му години е свързано с изхода на брака за другия партньор”, споделят изследователите.
Семейната динамика може да създаде отзивчив стил на взаимоотношения, който поражда същото поведение у брачния партньор по-късно в живота; но също така е възможно индивидите, които израстват в семейства, в които средата е позитивна и топла, активно да търсят партньори, които изграждат подобни взаимоотношения. Според учените е възможно и двата механизма да са налице.
В крайна сметка, резултатите съвпадат с модела на Развитието на ранните романтични взаимоотношения при възрастните (Early Adult Romantic Relationships DEARR), според който ранният опит в семейството развива стила на човека за създаване на връзки като възрастен.
MedicalNewsToday
Leave a Reply